Всяка пролет разговарям с овощари, които ми задават един и същ въпрос: „До колко градуса ще издържат дърветата тази нощ?“. Истината е, че няма универсален отговор. Всичко зависи от фазата на развитие на дърветата.
През последните години климатът става все по-непредвидим. Все по-често наблюдаваме топли периоди през зимата, последвани от рязко застудяване през февруари или март. Именно тогава рискът от сериозни щети е най-голям, защото овощните дървета вече са напуснали състоянието си на дълбок покой.
Много производители смятат, че основният проблем е колко ниска ще бъде температурата. Според мен това е само половината от истината. По-важният въпрос е в каква фенофаза се намира културата, когато настъпи застудяването.
Когато дърветата са в дълбок зимен покой, повечето овощни видове издържат на много ниски температури без сериозни поражения. С напредването на вегетацията обаче устойчивостта им намалява изключително бързо. Набъбването на пъпките, появата на зелен или бял бутон, цъфтежът и образуването на завръз са критичните моменти, в които дори температури около -2°C могат да нанесат значителни щети.
Добър пример е ябълката. Тя е една от най-студоустойчивите овощни култури през зимата, но по време на цъфтеж дори сравнително слаба слана може да компрометира бъдещата реколта.
Още по-голям риск съществува при костилковите овощни видове – кайсия, праскова, нектарина, череша и слива. Те излизат от зимния покой по-рано и съответно попадат по-често под ударите на пролетните слани. Именно затова при тях наблюдаваме най-големите загуби през последните години.
Една от грешките, които често виждам, е да се разчита единствено на прогнозата за времето. Температурата, която виждаме по телевизията или в мобилното приложение, рядко е температурата вътре в овощната градина. Релефът, въздушните течения, надморската височина и микроклиматът могат да доведат до разлики от няколко градуса между две съседни насаждения.
Затова винаги препоръчвам решенията да се основават на реални измервания, а не само на общи прогнози.
През последните години отделих много време да проуча информацията за критичните температури при различните овощни култури. Анализирах публикации и научни разработки от водещи университети в САЩ, Австралия и Нова Зеландия, защото считам, че българските производители трябва да разполагат с актуални и практически приложими данни.
Колкото по-добре познаваме критичните температури за всяка култура и всяка фенофаза, толкова по-правилно можем да вземем решение дали е необходимо да се предприемат активни мерки за защита или рискът е приемлив.
В овощарството често именно една единствена нощ определя резултата от цялата година. А добрите решения започват с точната информация.
